|
На 2 февруари в Исторически музей – Бяла черква беше открита изложба от книги, документи и лични вещи на професор Ал. Бурмов .
Богато и значимо е научното дело на видния наш учен-историк. Роден в Бяла черква на 2 февруари 1911 г. в семейството на Мария и Колю Бурмови, които възпитават у него трайни морални и волеви качества. Майката е от Бяла черква от род Кожухаровци, а бащата е от с. Нова махала, Габровско. Александър Бурмов завършва основно си образование и непълна смесена гимназия в Бяла черква.
Като ученик на 17-18 години започва научните си изследвания. Той сътрудничи на вестниците „Павликенски глас”, „Звънче”; „Борба”; „Трезва мисъл”; „Българска реч” където се публикуват неговите статии, разкази и стихове.
Първият му научен труд, които излиза, когато е бил на 19 години, е „Народни умотворения от с.Бяла черква, Търновско”. Книгата е с обем 192 страници, голям формат, издание на БАН. Съдържа 250 народни песни, 21 приказки, пословици, поговорки, гатанки, детски игри и др.
По негова инициатива и с активното му участие се състояли и големите тържества послучай 100-годишнината от рождението на Бачо Киро в Бяла черква през 1935 г. Две години по-късно (1937) Ал.Бурмов и Стойко Стойков издават сборника „Бачо Киро Петров, материали и документи”, който се съхранява във фонда на Историческия музей. В този ценен исторически труд в четири дяла са събрани съчиненията на Бачо Киро, писма от и за него и ръкописните му бележки. Този сборник с материали и документи ни дава ясна представа за личността, за съдбата и делото на скромния селски учител, трудолюбив писател и революционер Бачо Киро .
Александър Бурмов се записва в Историко-философския факултет на Софийския университет и следва специалност история. След успешното си дипломиране пред 1939 г. е изпратен на едногодишна специализация във Виена. През 1946 г. е редовен доцент и ръководител на Катедрата по История на България.
В периода 1947-1965 г. Бурмов е професор по история на България и история на Византия в СУ. Той е един от основателите на списание „Исторически преглед” и на „Българското историческо дружество”.
Научните му интереси са насочени съм средновековна българска история и история на българското Възраждане. По важни негови трудове са:„Български революционен централен комитет. 1868-1877”, издадена през 1943 г. ; „История на България през време на Шишмановци”- 1947 г.; „Към въпроса за произхода на прабългарите”- 1948г.; „Христо Ботев през погледа на съвременниците си”,; „Христо Ботев и неговата чета”; През 1958 г.Бурмов е избран за член-кореспондент на БАН.
На 15 септември 1963 г. на историческия и живописен хълм „Света гора” във В.Търново отваря врати Висш педагогически институт. Като основател и пръв ректор професор Бурмов, произнася слово при откриването му.
Александър Бурмов е събрал около 400 народни песни, 450 приказки по говора на Бяла черква, 20 песни и 600 гатанки, пословици, басни. Издал е книгата „Изследвания на белочерковския говор с оглед на старобългарски и новобългарски езики” , за която проф. Ст. Младенов е дал добри отзиви. Пак по това време той е превел 2 басни на Езоп от старогръцки.
В периода от 1931 до 1937 год. проф. Бурмов прави едно голямо дарение от 271 книги от личната си библиотека на Читалище „Труд” в Бяла черква, част от които са показани в изложбата, посветена на него.
Родната къща на проф.Александър Бурмов се намира в Бяла черква, ул. „Бачо Киро” №47. Послучай 100- годишнината от рождението на видния белочерковец, чествана през месец февруари 2011 г., гости на родния му град бяха неговите внуци Десислава и Александър Бурмови. Те посетиха родната му къща и музеите в Б.черква. Дарените от тях книги и лични вещи за пръв път представяме в настоящата изложба, която ще бъде отворена за посещения в продължение на два месеца.
2.02.2013 г Уредник: И.Иванова
|
