ИСТОРИЯ

Землището на Бяла черква пази следи от древността, когато тук се заселват тракийски племена, привлечени от плодородната и красива земя.

Следващите обитатели на района – римляни, славяни, прабългари и османски турци, оставят в наследство крепости, селища, манастири, антични пещи за строителна керамика, пътища, монети, оброчни плочки, накити и оръдия на труда. Оттук минавал римският път от Никополис ад Иструм (с. Никюп) за Мелта (Ловеч) и Сердика.

Първото селище - Белинска Бяла черква - възниква на отвъдния бряг на река Росица, в местността Селище. Според преданието неговите жители участвали в първото Търновско въстание през 1598 година, след което турците опожарили селището.

Днешна Бяла черква е създадена на мястото на селцето Мурад бей (наричано още Горни турчета), основано през ХV век от турски колонисти с цел стопанско съживяване на владението, подарено на Гази Фируз бей. През ХVI и ХVII век тук се заселват християни от изчезналото средновековно селище Белинска Бяла черква, както и от близките села. Българите стават преобладаваща част от населението. Името Бяла черква е възстановено след Освобождението през 1878 г.

През Възраждането в селото настъпва подем, свързан с борбата за църковна независимост и национално освобождение.

През 1832 г. белочерковци построяват първата църква - “Свети Димитър“, в която са вградени колони от античния Никополис ад Иструм, а през 1866 е издигната нова църква, която съществува и днес. Идеите на времето достигат тук и чрез един препис на Паисиевата история. Началото на училищното дело е поставено през 1835 г. с откриването на първото килийно училище. През 1858 е построена нова училищна сграда, а през 1874 е открито и първото в околността класно училище.

През 1869 г. Бачо Киро създава в Бяла черква първото селско читалище в България – “Селска любов “, а на следващата година - и първата пътуваща театрална трупа.

Белочерковци активно се включват в националноосвободителните борби. През 1872 г. тук е основан революционен комитет с председател Бачо Киро и започва усилена подготовка за въстание. През бунтовния април (по стар стил) на 1876 година 101 въстаници начело с Бачо Киро тръгват към сборния пункт в с. Мусина, където се сформира чета под ръководството на Поп Харитон, Петър Пармаков, Христо Караминков и Бачо Киро. Четата (повече от 200 души) е разбита след деветдневни героични сражения с турците в Дряновския манастир. 75 млади мъже от Бяла черква оставят костите си сред руините на манастира. Бачо Киро успява да се спаси, но е заловен и изправен пред турски съд в Търново. Обесен е на 28 май 1876 г. През същата година трима белочерковци се сражават в редиците на Ботевата чета.

На 24 юни (стар стил) 1877 г. Бяла черква посреща свободата. Започва икономически и културен подем. През 1895 г. учителят Никола Бакев полага основите на БСДП, а през 1897 г. Цанко Церковски учредява Младежко просветително дружество, което поставя началото на организирано земеделско движение у нас.

Основен поминък на населението са земеделието и лозарството. Още през 1900 г. в Бяла черква е докарана първата вършачка, последвана от още 108 – толкова, колкото в цяла Северна България. През 1903 г. се създава лозарско дружество, а през 1905 се полагат основите на Кредитна кооперация “Защита” – една от първите в страната. Селото е водоснабдено и електрифицирано през 1922 г. През 20-те години на ХХ век тук работят непълна смесена гимназия, педагогически институт и коларо-железарско училище.

Бяла черква е родно място на велики българи – Бачо Киро, Цанко Церковски, Райко Даскалов, известния български историк проф. Александър Бурмов.

В центъра на селището е издигнат Паметник на свободата, на който са изписани имената на белочерковци, взели участие във войните.

В чест на 100-годишнината от Априлското въстание през 1976 година Бяла черква е призната за град. На територията й признателните поколения са издигнали 11 монументални паметника и са поставили 94 паметни плочи. За историята на селището разказват 4 музея.